Азбучни разкопки
Британският музей придоби и изложи колекция от 3000-годишни предмети от слонова кост, преминали през ръцете на Агата Кристи
Самуил Тенев
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Оранжева пръчица, тънка игла за плетене и буркан с крем за лице били любимите инструменти на Агата Кристи, с които тя собственоръчно почиствала археологически находки от времето на Асирийската империя. Те са открити край град Нимруд, на територията на днешен Ирак, в средата на ХХ век. "Никога няма да имам професионален подход или пък да си спомня точните дати на асирийските царе, но историите и подробностите, които археологията разкрива, са ми безкрайно интересни", разказва тя в автобиографията си, която започва именно в Нимруд. Писателката помага по време на разкопките, ръководени от втория й съпруг, сър Макс Малоуан. Екипът попада на Nimrud Ivories, най-изящната колекция гравирани орнаменти от слонова кост, открити в Близкия изток. Непоказвани пред публика от 1963 г., сега артефактите са изложени в Британския музей, който се сдоби с тях срещу 1 170 000 паунда, събрани чрез дарения. Колекцията съдържа 1000 предмета и още 5000 фрагмента от IX - VII век пр.н.е. Освен че хвърлят допълнителна светлина върху живота в Асирийската империя, интересът към тях до голяма степен е предизвикан от участието в разкопките на Агата Кристи. Предметите се извадени в периода от 1949 до 1963 г. от Британската школа по археология, чийто първи директор е Макс Малоуан.
Агата Кристи се запознава с обещаващия археолог през 1930 г., когато за втори път посещава древния град Ур. Симпатиите им са взаимни, но въпреки това тя е шокирана от предложението му за брак няколко месеца след първата им среща. Нейните колебания са провокирани най-вече от факта, че той е по-млад с 14 години. Все пак тя приема и живее с него до края на живота си. "Един археолог е най-добрият възможен съпруг. Колкото повече остарява жената, толкова по-силен е интересът му към нея", цитира Макс жена си и въпреки че тя по-късно отрича авторството си, това се превръща в една от фразите, най-често свързвани с нейното име. Макс се възхищава на успеха и популярността на съпругата си. Той е ценен консултант, когато й е необходим технически детайл за някоя от нейните криминални мистерии. Агата от своя страна е удивена от интелекта и академичната му кариера, които го превръщат в един от най-известните британски археолози. Двамата не спират да пътуват. Приемат живота си заедно като приключение и го изживяват пълноценно.
Интересът на Агата Кристи към археологията се превръща в трайно хоби. Като сътрудник на екипа тя копае, реставрира, подрежда и картотекира находките. Превръща се и в умел фотограф. Смело и креативно борави с новата техника и днес голямата фотографска колекция, оставена от нея, е ценен документ. Макс обичливо я критикува, когато тя понякога се отклонява от задължителните изисквания и във фотографиите си започва артистично да съчетава античните предмети с хора й пейзажи.
Агата не само че никога не се оплаква от нелеките условия за живот в базовия лагер, но предава на всички позитивния си заряд. През почивния ден, сряда, тя организира екскурзии и пикници из околността. През цялото това време писателката не спира да създава своите криминални истории, превърнали я в истинска легенда. Агата Кристи не излиза без бележника си и черпи вдъхновение от всичко, което се случва около нея.
Работи в специално построена тухлена стая, наречена Agatha´s House, където може да пише на спокойствие. В този период създава няколко романа. Вероятно най-любопитният от тях е "Среща в Багдад", по-скоро шпионски екшън. В него тя вплита много автобиографични елементи.
Семейството окончателно напуска Нимруд през 1958 г., когато Агата Кристи е на 68 години и здравето й е разклатено. Към този момент тя вече има име в областта на археологията. "И в археологията, и в криминалния роман трябва да откриеш уликите, да ги подредиш логично и да ги обясниш", казва Кристи.
Когато Макс Малоуан написва книга за престоя си в Нимруд , той я посвещава на съпругата си. "Тя разведряваше и улесняваше нашата работа с въображението, таланта и добротата си", пише той. А в автобиографията си от 1977 г. (издадена след смъртта на Агата Кристи на 12 януари 1976 г.), Малоуан споделя, че по време на 45-годишото им съжителство съпругата му не е престанала да го вдъхновява с бодрия си дух.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.