🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Азбучни разкопки

Британският музей придоби и изложи колекция от 3000-годишни предмети от слонова кост, преминали през ръцете на Агата Кристи

Агата Кристи наблюдава разкопките при Чагар базар, Сирия
Агата Кристи наблюдава разкопките при Чагар базар, Сирия
Агата Кристи наблюдава разкопките при Чагар базар, Сирия    ©  The Trustees of the British Museum
Агата Кристи наблюдава разкопките при Чагар базар, Сирия    ©  The Trustees of the British Museum

Оранжева пръчица, тънка игла за плетене и буркан с крем за лице били любимите инструменти на Агата Кристи, с които тя собственоръчно почиствала археологически находки от времето на Асирийската империя. Те са открити край град Нимруд, на територията на днешен Ирак, в средата на ХХ век. "Никога няма да имам професионален подход или пък да си спомня точните дати на асирийските царе, но историите и подробностите, които археологията разкрива, са ми безкрайно интересни", разказва тя в автобиографията си, която започва именно в Нимруд. Писателката помага по време на разкопките, ръководени от втория й съпруг, сър Макс Малоуан. Екипът попада на Nimrud Ivories, най-изящната колекция гравирани орнаменти от слонова кост, открити в Близкия изток. Непоказвани пред публика от 1963 г., сега артефактите са изложени в Британския музей, който се сдоби с тях срещу 1 170 000 паунда, събрани чрез дарения. Колекцията съдържа 1000 предмета и още 5000 фрагмента от IX - VII век пр.н.е. Освен че хвърлят допълнителна светлина върху живота в Асирийската империя, интересът към тях до голяма степен е предизвикан от участието в разкопките на Агата Кристи. Предметите се извадени в периода от 1949 до 1963 г. от Британската школа по археология, чийто първи директор е Макс Малоуан.

Агата Кристи се запознава с обещаващия археолог през 1930 г., когато за втори път посещава древния град Ур. Симпатиите им са взаимни, но въпреки това тя е шокирана от предложението му за брак няколко месеца след първата им среща. Нейните колебания са провокирани най-вече от факта, че той е по-млад с 14 години. Все пак тя приема и живее с него до края на живота си. "Един археолог е най-добрият възможен съпруг. Колкото повече остарява жената, толкова по-силен е интересът му към нея", цитира Макс жена си и въпреки че тя по-късно отрича авторството си, това се превръща в една от фразите, най-често свързвани с нейното име. Макс се възхищава на успеха и популярността на съпругата си. Той е ценен консултант, когато й е необходим технически детайл за някоя от нейните криминални мистерии. Агата от своя страна е удивена от интелекта и академичната му кариера, които го превръщат в един от най-известните британски археолози. Двамата не спират да пътуват. Приемат живота си заедно като приключение и го изживяват пълноценно.

Интересът на Агата Кристи към археологията се превръща в трайно хоби. Като сътрудник на екипа тя копае, реставрира, подрежда и картотекира находките. Превръща се и в умел фотограф. Смело и креативно борави с новата техника и днес голямата фотографска колекция, оставена от нея, е ценен документ. Макс обичливо я критикува, когато тя понякога се отклонява от задължителните изисквания и във фотографиите си започва артистично да съчетава античните предмети с хора й пейзажи.

Агата не само че никога не се оплаква от нелеките условия за живот в базовия лагер, но предава на всички позитивния си заряд. През почивния ден, сряда, тя организира екскурзии и пикници из околността. През цялото това време писателката не спира да създава своите криминални истории, превърнали я в истинска легенда. Агата Кристи не излиза без бележника си и черпи вдъхновение от всичко, което се случва около нея.

Работи в специално построена тухлена стая, наречена Agatha´s House, където може да пише на спокойствие. В този период създава няколко романа. Вероятно най-любопитният от тях е "Среща в Багдад", по-скоро шпионски екшън. В него тя вплита много автобиографични елементи.

Семейството окончателно напуска Нимруд през 1958 г., когато Агата Кристи е на 68 години и здравето й е разклатено. Към този момент тя вече има име в областта на археологията. "И в археологията, и в криминалния роман трябва да откриеш уликите, да ги подредиш логично и да ги обясниш", казва Кристи.

Когато Макс Малоуан написва книга за престоя си в Нимруд , той я посвещава на съпругата си. "Тя разведряваше и улесняваше нашата работа с въображението, таланта и добротата си", пише той. А в автобиографията си от 1977 г. (издадена след смъртта на Агата Кристи на 12 януари 1976 г.), Малоуан споделя, че по време на 45-годишото им съжителство съпругата му не е престанала да го вдъхновява с бодрия си дух.

Все още няма коментари
Нов коментар